Продължение

         Тук изрази като "полудявам", "ставам луд",  "лудница" са табу. Затова ги наричаме "нестандартните".
          Пристигат при нас с направления, придружени с епикризи. В тях задължително е записано, че нямат право да работят на трудов договор. Всъщност направленията са за "трудова терапия". Някои от тях са наясно, други - не...
          Оказа се, че сред тези, които не са наясно е и нашата любима "Инспекция по труда". При една проверка "се хванаха за главата". Поискаха трудовите договори на около 70-те души "контингент". Спънаха се в епикризите. Отнесоха се до по-висши инстанции. Там гледаха "умно". Едно постановление, регламентиращо положението на тези хора, беше загубило своето действие в лоното на демокрацията. И добре, че всичко това се случи по време на  Международната година на хората с умствени увреждания, та и нас ни се размина. Защото се оказахме в нарушение. Бяхме извън закона! Така разбрахме, че сме "последните мохикани" в столицата. Останалите бяха пуснали кепенците.
           Започнаха съвещания на високо ниво. Създаде се специално комисия. Бяхме пред закриване. Телефоните загряха.  Родители и близки на нашите питомци се вълнуваха, плачеха и ни засипваха с благодарности затова, че ни има. Усетихме любов... После всичко утихна. Животът тръгна по старому.
           "Нестандартните" продължават да живеят с илюзията, че сутрин идват на работа, имат работен ден и получават заплата. Опитват се да си създадат свой малък, огледален свят на онзи, другия, който завинаги ги е отхвърлил.
           Обикновено се събират към 9,00  в "тяхното" помещение, пред телевизора. Ако сме им намерили някаква "работа", сядат и се заемат усърдно с нея. Лепят пликчета, нижат шнурчета или сгъват кутийки... Разговорите  им са като на другите хора, само че са по детски наивни. Наивни до сълзи!  Веднаж Вероника каза: "Най-обидно ми става, когато ни наричат "лудите". Особено в поликлиниката. Ами да кажат "болните" например."
           Прехапвам език... Колко малко им е нужно! Просто една по-друга дума. В поликлиниката! Дали знаят, че ги наричаме помежду си "нестандартните"?
   
          А още по-интересно е дали знаят, че държавата тихомълком ги е отписала? Защото ние сме на самоиздръжка. Не получаваме нито една стотинка за абсолютно нищо! Опитваме се със странични /почти акробатични/ дейности да удържаме фронта. Плащаме си тока, водата, телефоните. Сами си изкарваме заплатите. Доскоро си плащахме и парното. Познайте на кого... Бас ловя, че не можете!  Защото, не е за вярване, но ние наистина го плащахме на болницата.  На същата тази болница, чиито доктори ни изпращат пациентите си  с направления за "трудова терапия". На болницата, която си получава парите за парното от държавата и ги събира повторно от нас. Опитахме се да преговаряме и вече не плащаме парно... Отрязаха ни тръбите. Сега сме на студено.
         Сигурно си мислите, че сме частна фирма. Нищо подобно! Ние сме държавно предприятие. И сме подчинени на Министерството на здравеопазването. Заедно с болницата. С други думи "под една шапка". Само че на "шапката" въобще не й пука дали някой ще хване синузит.
         И на нас вече не ни пука. Защото междувременно ни продадоха. На търг! Кой колкото даде! Държавата се освободи от "нестандартните".
         Новият собственик не ни харесва. Казва, че сме "коптор". Ще ни препродава.
         Гледат ме очаквателно. Не смея да срещна погледа им. Не смея да си отворя устата, защото знам, че ще ме засипят с въпроси. Измъквам се тихо. От утре не съм на работа.
         Вие имате ли въпроси?
         Обърнете се към Държавата!

             

100% кретени. С коли. Надрусани, озлобени, озверени. А Вашите са агънца.