Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.01 16:17 - Нестандартните
Автор: velman Категория: Лични дневници   
Прочетен: 163 Коментари: 2 Гласове:
2

Последна промяна: 09.01 16:18


 Имало едно време едно момиченце. С руси коси, сини очи и очарователна усмивка.
Когато пораснало, го изнасилили. Сега Анелия е при нас. Изглежда по-възрастна от майка си. Разхожда се из двора и проси цигари, стотинки и разни други дребни неща. Плаче, когато реши, че нещо не е наред. Например когато я лишиха от картата за градския транспорт. Или когато Ванко й се "скара". Интересното е, че тя веднага усеща недружелюбния му тон, а аз не. Защото Ванко изговаря по десет думи в секунда с невероятно приповдигнат тон и никога не мога да разбера какво ми казва. Той знае това и повтаря фразата отново и отново. Докато ме заболи главата, а той изпадне в... ярост.
И двамата сме безсилни. Пораженията в говора му са окончателни.
           " Лельо, ще ми ушиеш ли престилка?" - това е Цвета. Тя е на моите години, но е запазила детското завинаги. В буквалния смисъл. Натрапчивата мисъл, че трябва да има бяла престилка, я кара да ме посреща всяка сутрин с този дежурен въпрос. И тя го задава толкова пъти на ден, колкото пъти ме срещне. Едно добре облечено и обгрижвано "дете", което шизофренията е белязала безвъзвратно.
            Там, в дъното, има един празен стол.Той е на Илка. Тя страда от епилепсия и след последния изключително тежък припадък не може да ни посещава. Има лекарска забрана. Илка е социално слаба. Напоследък се оплакваше, че безплатните лекарства стигат за 20 дни от месеца. Няма пари да си купи за оставащите 10 и състоянието й се влошава. Не зная дали е вярно /при тях никога не можеш да бъдеш сигурен/, но припадъците й зачестяваха винаги в края на месеца.
             Емил е висшист. Не е единствен. В неговата група преобладават висшистите. Само че той е по-философски настроен и може би затова е с по-здрави нерви. Ако изобщо може да се говори за здрави нерви в тяхното състояние. Въпреки че понякога се чудя кой е по-добре: те или аз... Една ранна утрин Емил разсея съмненията ми: "Госпожо- каза той - разликата между нас и вас е тази, че ние се регистрираме, а вие не!" Онемях!
             Колко пъти с огромно усилие на волята подминавах онази врата, на която се изкушавах да почукам, за да ми разрешат проблемите. Стисвах зъби и се отдалечавах бързо. Ненавиждах се. нямах сили да прекрача прага и да кажа...Какво да кажа? "Полудявам, моля, помогнете ми!". Или: "Минавам всеки ден покрай вашата врата и реших да се отбия за една консултация." А може би: "Бихте ли ми предписали нещо по-силно? Нещо, от което да спре да ми пука!" Въобще, както и да го въртиш, не става. Просто се справяш сам. Живееш с чувството, че успяваш и... продължаваш напред. До следващия път...
             И следващия път някой от нас не издържа и влиза. После става "контингент".
             Ние, всъщност, сме онова звено, което би трябвало да помогне при следклиничната социална адаптация. Само че на практика сме един временен пристан, в който те, "нестандартните",  поемат глътка въздух и после се връщат обратно там - в клиниката. След това - пак при нас, и така безкрай... Перпетуум мобиле...

Следва
              




Гласувай:
2
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. krumbelosvet - Да помага
09.01 16:27
Господ.
Но вън от психиатрията не е по-добре.
Волен показа кадри, как някаква асоциация на лесбийки, гейове и др., ОБУЧАВА ПОЛИЦАИ как да охраняват публичните им прояви. В луксозен хотел "ол инклюзив" май се викаше...
цитирай
2. morskipesni - Цяла БГ е май "весело отделение"
10.01 09:05
Много му става тъжно на човек о такова веселие. Моите посещения в Родината са на 6 месеца, понякога веднъж годишно. Няма такова страховито и безумно място по целия бял свят.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: velman
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1560
Постинги: 18
Коментари: 11
Гласове: 14
Архив
Календар
«  Януари, 2020  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031