Оглеждам се в синьото небе. Поглъща ме. Пътувам. Усещам топлината на слънцето. Милва ме. Опитва се да ме приласкае... Отдръпвам се. Съвсем незабелижимо се опитвам да заобиколя малкото бяло облаче. Пресреща ме. Полъхва хлад... Все пак успявам! Вървя срещу слънцето. Опитва се да ме ослепи. Затварям очи и то ме погалва. Хубаво е! Пътувам през синьото небе. За секунди...
          Завръщам се и се оглеждам. В синьото на очите ти. Не ме милват и не се опитват да ме приласкаят. Студено е. Не се опитвам да заобиколя бялото хладно облаче. Гледам те в упор. Не можеш да ме ослепиш. Отварям широко очи и щурмувам. Потъвам в синьото на очите ти. Пътувам. Сънувам топлина. Пътувам. Усещам погалване. Хубаво е. Забравям за айсберга. И се забивам! В ледовете на синьото безбрежие. За секунди...
          Завръщам се и вече не се оглеждам. Зная всичко за синьото...
          И все пак... Дали да не погледна отново? За секунди....