Празнота. Опитвам се да я запълня. Хвърлям в огромната й паст приятели, книги, филми, работа, мисли... Празнота. Измислям си хиляди нови начинания и ги стартирам: променям си фасона, създавам сайтове, впускам се на лов за манекени, потъвам в списания за фотография...Празнота. Пренареждам си къщата, офиса, живота...Подменям антуража, номерата на телефоните, приоритетите...Празнота. Даже си мисля да променя статуквото. Ще си построя оранжерия. Ще отглеждам екзотични растения. Ще ги хербаризирам и ще ги захвърлям пак там... в празнотата. Ще си купя къща на село. Ще я реставрирам. Ще изора земятя и ще я засадя с трева за котки. И ще ги захвърля в празнотата.
               Гледам те и се колебая... Дали да те прибавя ли към всичко това?
               Или просто да си купя бели хризантеми и да ги аранжирам в душата си?

Прочетох този кратък текст и ме впечатли с многопосочността си и чувствителността си.
Прочетох и предишния, също такъв.
Извънредно приятно съм изненадан.

Благодаря! Трогната съм!