Някъде покрай мен се движи животът. Всички знаем, че участвам: Ставам в седем. Пия кафе. Давя се под душа. Отивам на работа. Контактувам с колегите. Връщам се. Контактувам със съседите. Вечерям. Контактувам с децата. Гледам телевизия. Чета. Спя. Участвам.

Господи, подари ми ...! Няма да искам любов!

Подари ми например...умиление: когато видя старци да се подкрепят по стария друм  да трепна. Или например... съчувствие: когато срещна просещи хора да трепна. Подари ми нежност: когато ми подаряват цвете да трепна.

Подари ми жалост, за да мога да помогна на слепия да пресече улицата. Подари ми доброта, за да мога да поговоря с глухия. Подари ми носталгия, за да мога да се върна.

Подари ми жажда за власт, пътешествия, авантюри и апокалипсис.  За да живея! Не да участвам!

Господи, подари ми...! Няма да искам омраза!

Подари ми например...презрение: ще го изливам върху онази синеока лъжкиня ежедневно. Или например...ревност: ще играя на сцената денонощно. Подари ми ненавист: ще удавя морето в нея. Подари ми ярост: ще строша нечия безпардонност с нея и ще ти я върна.

Подари ми непокорство: към  еснафите, панелките, решетките, обществото. За да живея! Не да участвам!

Господи, подари ми...! Няма да искам невъзможното!

Спри! Не ми подарявай нищо! Изведнаж се сетих, че не обичам подаръците. Просто ми пожелай... светлина! Заклевам се, че ще съумея да я превърна в чувство! Някакво чувство... Без значение е нюанса.

Останалото, Господи, ще си го взема сама! И да знаеш, че ще живея!!! Авансово!