Препускат железни коне в душата ми. Препускат, не спират! Запушвам уши: да не чувам! Да не чувам този смахнат звук на железни копита. Препускат железни Коне! Виждам ги! Тъпчат "зелените поля на моя дом" и отнасят със себе си "странника". Онзи, с когото танцувах в нощта. Отнасят и кулата. Онази "спасителна кула", щръкнала там някъде на брега. Строшиха фенерите, които опасваха дългия път към дома... Строшиха китарата, която ридаеше "Моя любима страна".
      Табун подивели коне помита всичко по пътя. Тази роза беше на Малкия принц. Няма я вече. Тихо плаче в ъгъла Йори. Изчезнал е Мечо. Препускат железни коне! Препускат без своите рицари. Безмълвно се моля за тях, безследно изчезнали скитници, завещали ми своите шлемове и своите щитове. Но отмъкнали меча!
       Губя войната. И съмва се... Спрете коне! Вече няма защо да препускате. Свърши се. Тъмно е. Тихо е. Равно е. Няма дори тъга....
       Опитвам се да запаля отново фенерите. По навик? Или просто така....
       Опитваш се да помогнеш? Прекрасен си! Искам да те докосна! И протягам ръка.
       Само че...рано е.
       Черни коне препускат сега.....
 

Рисуваш мислите си така спонтанно искрено..., смело..., че пак бих си позвлил дефиницията "поетична проза" :)
Комплимента ми е пожелание за спорна, щастл ва, но и споделена Нова година!
Лекс

Благодаря! Трогната съм.
Спорна и щастлива и много талантлива Нова година и за теб! :)