Препускат железни коне в душата ми. Препускат, не спират! Запушвам уши: да не чувам! Да не чувам този смахнат звук на железни копита. Препускат железни Коне! Виждам ги! Тъпчат "зелените поля на моя дом" и отнасят със себе си "стран...

 Река Ааре лъкатуши сред златно-червени пламъци. Облегната на каменния мост, съзерцавам невероятната метаморфоза на града.Потънал в есенни багри, изглежда толкова миролюбив и гостоприемен, че за миг забравяш, че това е Берн. Онзи надмене...

 Тихо е. Прекосявам "на пръсти" сърцето си. Внимавам да не го събудя. Сънува!
Казват ми, че тя е на "седмо ниво". Свири на пиано и рисува. Щастлива е! И те чака...
Казват, че и ти си щастлив. Летиш! Към "седмо ниво"... И мечтаеш...Остава т...

 Обичах това място. Потопявах се в слънчевото крайбрежие и усещах как се затопля кръвта ми и от вените ми изтича студа, насъбран в дъждовния немски град.
Вевей! Обичах го повече от Женева, Лозана и Монтрьо, въпреки логиката. Помирисвах ...

Трохи на масата. Балът свърши!
Приберете танцувалните рокли. Приберете лорнетите. 
Няма смисъл да се оглеждате. Балът свърши! Останали са само трохи на масата.

 Тя се влюби. Това беше онази първа, шеметна, детска любов,за която всеки от нас си спомня до края на живота  с умиление. Тя не можеше да яде, да спи, да се свърти на едно място. Когато разговарях с нея не можех да видя очите й. Погледът...

 Затварям очи и виждам зелено. Наситено зелено. Това са ливади, дворове, гори. Това са просто малки храстчета, тревички или добре оформени крайпътни зелени петна. Мирише на тор. В началото на пролетта цяла Швейцария мирише на животинска ...